Опитват да унищожат Русия. Няма да им се получи!
Докато ястребите дрънкат оръжия: Макрон се кани да посети Русия, Меркел подписа „ Северен поток 2 ”, а Тръмп загатна за среща с Путин
За невижданото изпъждане на съветските дипломати се писа напоследък доста и още дълго ще се написа и приказва. Осветени са редица негови аспекти. Много въпроси обаче чакат отговор. За какво приказва тази реакция на Запада?
Според едни тя издава не мощ, а уязвимост. Според други е от дълго време планувана дълбока тактика, присъща за прозорливи западни политици и в този момент вкарана в деяние. Възникват и въпроси, свързани със „ спонтанната “ взаимност на Запада. Ако тя е толкоз естествена и разумна за страните от Европейския съюз, за какво бяха нужни такива старания за тяхното увещание да покрепят самодейността на двете англосаксонски страни Англия и САЩ, да се стига до открит напън, до „ извиване на ръце “?
И за какво таман тези две страни подеха самодейността откакто някогашният министър-председателят на едната – Тони Блеър и някогашният държавен секретар на другата — Колин Пауъл, обществено признаха, че са излъгали за съществуването на химическо оръжие в Ирак? Това не беше неточност, това беше закононарушение, за което те не понесоха наказване, цената
за тази неистина заплатиха с живота си повече от половин милион души в Ирак.
И същите тези две страни през днешния ден приканват своите съдружници за солидарна поддръжка на една още недоказана приложимост на химическо оръжие. Натрапва се въпросът: не е ли това взаимност от боязън от наказване, на която сме очевидци неведнаж в последните години със глобите на САЩ и на европейците във връзка с Русия. Що за взаимност е това, когато се засягат витални ползи на страни и нации? Като човек, от който нищо не зависи, ми се желае да извикам: Абе, хора, вие позор нямате ли!
Забележете по кое време стартира гоненето – след президентските избори в Русия на 18 март, които демонстрираха, че
Владимир Путин е определен с 76.6% от гласувалите гласоподаватели
, ведно с тези, които до неотдавна подкрепяха – скрито или очевидно – западните си другари. Този резултат стресира формалния Запад. Защото потвърди, че всички досегашни негови старания – наказания, изолираност, провокации, агитация, подплатени щедро с финансов запас, скупчване на въоръжения и въоръжени сили на НАТО по границите и други не са дали предстоящите резултати: намаляване и разпад на „ страната на злото “, предизвикателство на всеобщо неодобрение, опити за конфликт на олигарсите с властта, промяна на „ диктатора “ Путин и въвеждане на тъй наречените западни полезности. Нещо повече, довели са до противоположни резултати – сближение на народа и повишаване на доверието към водача, политическо и икономическо подсилване на страната и такова модернизиране на въоръженията на съветската войска, което е осигурило към този момент предимство над американската по формалното самопризнание на виновен американски военачалник. И още: повишаване на интернационалния престиж и въздействие на Путин във връзка със събитията в Сирия и Близкия изток и изключително с
по-нататъшното развиване на стратегическото партньорство с Китай.
По мотив изборната победа на Путин съветската журналистка Маргарита Симонян се обърна към Запада, признавайки, че тя, както и мнозина като нея, са в същността си либерали: „ В мига, в който го обявихте за зложелател, ни сплотихте към него. Преди това ни беше единствено президент и можехме да го сменим. А в този момент той е наш лидер. И няма да ви дадем да го промените. Разбрахте ли в този момент какво направихте. И по този начин ще е задълго. “
Но броени дни след изборите последвалите стъпки на западните либерали демонстрираха, че не са разбрали. И лансираха акцията за взаимност. След всичко, което направиха до момента и което сподели своята неефективност, какво целят с тази акция? Същото – да унищожат Русия. Ще перефразирам поета: С какво ще щурмувате, апелирам? С патрони, ресто, не коства.
Русия не е Сирия, не е Либия, а Путин не е Елцин, нито Горбачов.
Изглежда по-разсъдливите западни либерали, сред тях има и такива, схващат това. И го демонстрират. Президентът Макрон, един от първите, който откликна на апела на Тереза Мей, разгласи, че ще посети Москва. Тия дни беше обявено посредством медиите, че президентът Тръмп освен поздравил Путин с изборната победа, макар несъгласието на своите съветници, само че разкрил, че ще имат среща с Путин и съобщил вероятните тематики за разискване, сред които и конкуренцията във въоръжаването. Канцлерът Меркел, дружно с поддръжката на акцията за взаимност, разгласи, че Германия е подписала контракта за Северен поток-2 (и приема четирима нови съветски дипломати – бел. ред.). Със удовлетворение посрещнах позицията на българския министър-председател Бойко Борисов, че България няма да гони съветски дипломати. Навярно ще чуваме и други сходни вести. В сегашната нажежена обстановка в света разговорът си остава най-надеждното средство за реализиране на съгласие.
Любен Петров
От сайта 4Епицентър ”
За невижданото изпъждане на съветските дипломати се писа напоследък доста и още дълго ще се написа и приказва. Осветени са редица негови аспекти. Много въпроси обаче чакат отговор. За какво приказва тази реакция на Запада?
Според едни тя издава не мощ, а уязвимост. Според други е от дълго време планувана дълбока тактика, присъща за прозорливи западни политици и в този момент вкарана в деяние. Възникват и въпроси, свързани със „ спонтанната “ взаимност на Запада. Ако тя е толкоз естествена и разумна за страните от Европейския съюз, за какво бяха нужни такива старания за тяхното увещание да покрепят самодейността на двете англосаксонски страни Англия и САЩ, да се стига до открит напън, до „ извиване на ръце “?
И за какво таман тези две страни подеха самодейността откакто някогашният министър-председателят на едната – Тони Блеър и някогашният държавен секретар на другата — Колин Пауъл, обществено признаха, че са излъгали за съществуването на химическо оръжие в Ирак? Това не беше неточност, това беше закононарушение, за което те не понесоха наказване, цената
за тази неистина заплатиха с живота си повече от половин милион души в Ирак.
И същите тези две страни през днешния ден приканват своите съдружници за солидарна поддръжка на една още недоказана приложимост на химическо оръжие. Натрапва се въпросът: не е ли това взаимност от боязън от наказване, на която сме очевидци неведнаж в последните години със глобите на САЩ и на европейците във връзка с Русия. Що за взаимност е това, когато се засягат витални ползи на страни и нации? Като човек, от който нищо не зависи, ми се желае да извикам: Абе, хора, вие позор нямате ли!
Забележете по кое време стартира гоненето – след президентските избори в Русия на 18 март, които демонстрираха, че
Владимир Путин е определен с 76.6% от гласувалите гласоподаватели
, ведно с тези, които до неотдавна подкрепяха – скрито или очевидно – западните си другари. Този резултат стресира формалния Запад. Защото потвърди, че всички досегашни негови старания – наказания, изолираност, провокации, агитация, подплатени щедро с финансов запас, скупчване на въоръжения и въоръжени сили на НАТО по границите и други не са дали предстоящите резултати: намаляване и разпад на „ страната на злото “, предизвикателство на всеобщо неодобрение, опити за конфликт на олигарсите с властта, промяна на „ диктатора “ Путин и въвеждане на тъй наречените западни полезности. Нещо повече, довели са до противоположни резултати – сближение на народа и повишаване на доверието към водача, политическо и икономическо подсилване на страната и такова модернизиране на въоръженията на съветската войска, което е осигурило към този момент предимство над американската по формалното самопризнание на виновен американски военачалник. И още: повишаване на интернационалния престиж и въздействие на Путин във връзка със събитията в Сирия и Близкия изток и изключително с
по-нататъшното развиване на стратегическото партньорство с Китай.
По мотив изборната победа на Путин съветската журналистка Маргарита Симонян се обърна към Запада, признавайки, че тя, както и мнозина като нея, са в същността си либерали: „ В мига, в който го обявихте за зложелател, ни сплотихте към него. Преди това ни беше единствено президент и можехме да го сменим. А в този момент той е наш лидер. И няма да ви дадем да го промените. Разбрахте ли в този момент какво направихте. И по този начин ще е задълго. “
Но броени дни след изборите последвалите стъпки на западните либерали демонстрираха, че не са разбрали. И лансираха акцията за взаимност. След всичко, което направиха до момента и което сподели своята неефективност, какво целят с тази акция? Същото – да унищожат Русия. Ще перефразирам поета: С какво ще щурмувате, апелирам? С патрони, ресто, не коства.
Русия не е Сирия, не е Либия, а Путин не е Елцин, нито Горбачов.
Изглежда по-разсъдливите западни либерали, сред тях има и такива, схващат това. И го демонстрират. Президентът Макрон, един от първите, който откликна на апела на Тереза Мей, разгласи, че ще посети Москва. Тия дни беше обявено посредством медиите, че президентът Тръмп освен поздравил Путин с изборната победа, макар несъгласието на своите съветници, само че разкрил, че ще имат среща с Путин и съобщил вероятните тематики за разискване, сред които и конкуренцията във въоръжаването. Канцлерът Меркел, дружно с поддръжката на акцията за взаимност, разгласи, че Германия е подписала контракта за Северен поток-2 (и приема четирима нови съветски дипломати – бел. ред.). Със удовлетворение посрещнах позицията на българския министър-председател Бойко Борисов, че България няма да гони съветски дипломати. Навярно ще чуваме и други сходни вести. В сегашната нажежена обстановка в света разговорът си остава най-надеждното средство за реализиране на съгласие.
Любен Петров
От сайта 4Епицентър ”
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ